Цитология

• Цитоплазма: клетъчното съдържимо между клетъчната мембрана и ядрената мембрана; Състои се от ЦИТОЗОЛ, клетъчни органели и клетъчни включвания
• Цитозол

  Течното съдържание на цитоплазмата

  Заема около 50% oт клетъчния обем

  Представлява разтвор на протеини, въглехидрати и електролити;

  Там се осъществява синтезът на протеини (с изкл. на този в митохондриите) и междинните реакции на клетъчния метаболизъм (разграждане и синтез на малки колекули)
• Хиалоплазма: по-стар термин, описващ цитозола; гр. хиалос - стъкло. използван е като светлинномикроскопски термин, тъй като приличала на безструктурна маса, в която рядко се срещали зърна или нишки
• Клетъчни включения: отлагания в цитоплазмата, които могат да са продукт на клетката или да са постъпили от външната среда; не е задължително да присъстват в клетката
• Клетъчната мембрана е съставена от липиди, протеини и малко к-во въглехидрати
• Липидите изграждат структурния скелет на мембраните.
• Основните функции на липидите в кл. мембрана са прикрепване на протеините, източник на енергия и др.
• Липидите в кл. мембрана изграждат бислой с дебелина около 5 нанометра (хидрофилна глава - повърхност, хидрофобна опашка - вътрешност)
• Липидите в кл. мембрана не са равномерно разпределени в монослоевете => холестеролни, ганглиозидни и сфингомиелинови молекули се групират заедно в липидни салове (lipid rafts)
• Плоските липидни салове приемат мембранни протеини и участват в сигнални пътища 
• Вдлъбнатите липидни салове свързват холестерол и мембранни протеини
• Трите основни групи липиди в кл. мембрана са фосфолипиди, холестерол и гликолипиди.
• Фосфолипидите са най-многобройната група липиди в кл. мембрана. Изградени са от хидрофилна глава, насочена към повърхността, и хидрофобна опашка, насочена към вътрешността
• Холестеролът е приблизително еднакво количество с фосфолипидите. Намира се в двата монослоя на кл. мембрана, но обикновено е повече в единия. Основната му функция е да намалява пропускливостта на мембраната.
• Гликолипидите се разположени само във външния монослой на кл. мембрана. Опашката им (липидна част) е разположена в монослоя, а въглехидратната им част - в междуклетъчното пространство
• Мембранните протеини представляват около 50% от масата на кл. мембрана. Голяма част от тях имат въглехидратна съставка, разположена в междукл. пространство (гликопротеини)
• Според положението си спрямо липидния бислой мембранните протеини се делят на 2 основни групи: интегрални и периферни протеини
• Интегралните протеини са включени в липидния бислой. Ако преминават напълно през него се наричат трансмембранни.
• Периферните протеини са разположени по повърхността на липидния бислой, но не са включени в него.
• Въглехидратите в кл. мембрана се срещат като съставка на гликопротеините и гликолипидите. Разположени са винаги по външната повърхност на мембраната и образуват гликокаликс.
• Според функцията си мембранните протеини биват помпени, канални, адхезиви, ензимни, рецепторни.
• Помпени протеини: трансмембранни белтъци, които образуват т.нар помпи, важни за активния транспорт на веществата. За този вид транспорт се използва енергията от хидролизата на АТФ, тъй като веществата се пренасят в посока обратна на електрохимичния градиент на концентрация. Помпите са абсолютно специфични (пренасят само един вид йони или молекули)
• Канални протеини: изграждат канали, които осигуряват транспорта на йони и малки молекули в двете направления. Не изисикват разход на енергия, тъй като пренасят веществата в посока по-висока към по-ниска концентрация. Каналите могат да бъдат отворени (постоянно) или затворени (отварят се при определен стимул)
• Калиев цепковиден канал (отворен канал в кл. мембрана): осигурява постоянно придвижване на калиевите катиони за поддържане на електрохимичен потенциал от двете страни на клетъчната мембрана
• Аквапорини (отворен канал в кл. мембрана): осигурява преминаването на водните молекули
• Адхезивни протеини: свързват вътреклетъчния цитоскелет с извънклетъчния матрикс; могат да бъдат 2 основни вида - калций зависими или независими
• Кадхерини (калций-зависими адхезивни протеини) - свързват цитоскелета на съседни клетки
• Селектини (калций-зависими адхезивни протеини) - осъществяват временни свързвания на гликокаликсите между съседни клетки
• Интегрини (калций-зависими адхезивни протеини) - изграждат контактите на плазмалемата с извънклетъчниа матрикс, хемидесмозомите и фокалните контакти
• Ензимни протеини: осигуряват каталитичните реакции на повърхността на клетката
• Калций-зависими адхезионни протеини: кадхерини, селектини, интегрини
• Рецепторни протеини: предизвикват някаква реакция под въздействието на някакъв стимул; напр. могат да осигуряват невротрансмисията, да свързват различни хормони или растежни фактори, да участват в имунните реакции или рецептор-медиирната ендоцитоза
• Плътни бариерни контакти (zonulae occludentes; tight junctions) - плътно слепване на мембраните на две съседни клетки
• Прикрепващи адхезивни контакти (zonulae adherents et maculae adherents) - осигуряват здраво свързване между две клетки
• Комуникативни/съобщителни/цепковидни контакти (gap junction) - осигуряват преминаване на вещества и сигнали между клетките
• Плътен клетъчен контакт - разположение


  Разполага се в горната част от латералната (страничната) повърхност в близост с апикалната (горната) повърхност на клетките.
• При плътните клетъчни контакти трансмембранни белтъци затварят междуклетъчното пространство в местата на сливане. Тези белтъци са клаудини, оклудини, свързващи адхезивни молекули (вид гликопротеини)
• Видове прикрепящи адхезивни контакти: прост (zonulae adherents) и десмозома (macula adherentes)
• При zonulae adherents разстоянието между контактуващите клетки е 15 и 20 nm и се поддържа от Е-кадхерини (калций-зависими трансмембранни белтъци
• От страната на цитоплазмата zonulae adherents се поддържа от актинови филаменти, които се прикрепят към цитоплазмените краища на Е-кадхеринов белтъчен комплекс.