Theory of LAW

Cards (67)

  • Рим, според легендата, е основан през 753 г. пр.н.е. от Ромул и Рем (според Вергилий – от Еней и другите, които са се спасили от Троянската война)
  • Преди основаването на Римската република, Рим е бил управляван от 753 пр.н.е. до 509 г. пр.н.е. от седем царе
  • Седемте царе са били: Ромул (или Еней), Нума Помпилий, Тул Хостилий, Анк Марций, Тарквипий Приск, Сервий Тулий и Тарквиний Горди
  • Последните трима царе носят етруски имена, което подсказва, че Рим е бил управляван от представители на етруската аристокрация
  • Последният цар е изгонен от гражданите и заменен с републиканско управление през 509 г. пр.н.е.
  • Изгонването на Тарквиний Горди и основаването на Римската Република през 509 г. пр.н.е. се разглежда като освобождение на латинското население от контрола на властващите етруски фамилии
  • През 509 г. пр.н.е. е извършена реформа, при която римските граждани се подразделят на пет категории в зависимост от притежаваното имущество
  • Римските граждани имали определени задължения и привилегии, в зависимост от притежаваното имущество
  • Малко се знае за историята на Рим от 509 г. до края на 3-ти век пр.н.е.
  • Съществуват три вида народни събрания:
    • По курии (по родове)
    • По триби (по териториални родове)
    • По центурии (по предоставените войски)
  • Законът на 12-те таблици е приет от Народното събрание
  • Има двама консули, избирани за 1 година, с право на вето върху решенията на другия консул
  • Преторът организира съдебните процеси
  • Квесторите се грижат за обществения ред и преброяване на населението; цензорите - за данъците
  • Сенатът е най-важният орган, който решава всички въпроси на държавата
  • От края на 3 век се избира народен трибун с право на вето, включително върху решенията на Сената
  • Създаването на провинции, които се делят на императорски и сенатски
  • Принципатът започва с царуването на Октавиян Август (27 г. пр.н.е. – 14 г. сл.н.е.), смесена държавна форма - републиканска по форма и монархическа по съдържание
  • Преторианската гвардия се създава за защита на императора
  • Властта преминава към принцепса, който просто "предлага" решенията, които се взимат от Сената
  • След царуването на Септимий Север и неговите синове, в Империята започват размирици и краят на Pax Romana
  • Доминатът след 284 г. е свързан с реформата на Диоклециан и създаването на тетрархия
  • В граждански план има три категории лица: римски граждани, перегрини и роби
  • Старото квиритско право започва да се смекчава, създава се нова правна система ius gentium
  • Преторите създават ново право, което приспособява законите към изискванията на новото време
  • Създаването на IUS GENTIUM се свързва с дейността на перегринските претори
  • От ІІІ в. насетне можем да говорим за посткласическо или вулгаризирано римско право
  • Причината за вулгаризацията на правото следва да се търси в опростяването на стоково-паричните отношения и в откъсването от идеята на Рим
  • Източници на римско право:
    • Обичаите
    • Народните събрания
    • Едикти на магистратите
    • Сенатусконсулти
    • Императорски конституции
  • Римски граждански процес:
    • Легисакционен процес
    • Формуларен процес
    • Литис контестацията
  • Служебен /когнитивен/ процес:
    • Появява се по време на принципата и е дело на императорите
    • Премахва двуинстанционността
    • Въвежда инстанционност и възможност за обжалване
  • Делото се гледа от един, т.е. тук изчезват частноправните елементи в процеса - той е изцяло публичен
  • Най-високата инстанция е императорът, следват преторинските претори, градските претори, провинциалните префекти
  • Властта на владетелите в древността е обожествявана
  • През средновековието се възприема една по-различна концепция за властта
  • Властта може да е законна или не, определя се от три признака: начин на придобиване на властта, начин на упражняване на властта, морално благородство на владетеля
  • Придобиването на властта може да стане чрез законно наследяване или чрез узурпация
  • Начинът на упражняване на властта е критерий за определяне на законността на владетеля
  • Благородството на владетеля се определя от критерии, свързани с морала
  • Св. Тома Аквински развива горните изисквания в "доктрината на двата меча" и булата "Unam Sanctum" от 1302 г. на Бонифаций 8