Рим, според легендата, е основан през 753 г. пр.н.е. от Ромул и Рем (според Вергилий – от Еней и другите, които са се спасили от Троянската война)
Преди основаването на Римската република, Рим е бил управляван от 753 пр.н.е. до 509 г. пр.н.е. от седем царе
Седемте царе са били: Ромул (или Еней), Нума Помпилий, Тул Хостилий, Анк Марций, Тарквипий Приск, Сервий Тулий и Тарквиний Горди
Последните трима царе носят етруски имена, което подсказва, че Рим е бил управляван от представители на етруската аристокрация
Последният цар е изгонен от гражданите и заменен с републиканско управление през 509 г. пр.н.е.
Изгонването на Тарквиний Горди и основаването на Римската Република през 509 г. пр.н.е. се разглежда като освобождение на латинското население от контрола на властващите етруски фамилии
През 509 г. пр.н.е. е извършена реформа, при която римските граждани се подразделят на пет категории в зависимост от притежаваното имущество
Римските граждани имали определени задължения и привилегии, в зависимост от притежаваното имущество
Малко се знае за историята на Рим от 509 г. до края на 3-ти век пр.н.е.
Съществуват три вида народни събрания:
По курии (по родове)
По триби (по териториални родове)
По центурии (по предоставените войски)
Законътна12-тетаблици е приет от Народнотосъбрание
Има двамаконсули, избирани за 1 година, с право на вето върху решенията на другия консул
Преторът организира съдебните процеси
Квесторите се грижат за обществения ред и преброяване на населението; цензорите - за данъците
Сенатът е най-важният орган, който решава всички въпроси на държавата
От края на 3 век се избира народентрибун с право на вето, включително върху решенията на Сената
Създаването на провинции, които се делят на императорски и сенатски
Принципатът започва с царуването на ОктавиянАвгуст (27 г. пр.н.е. – 14 г. сл.н.е.), смесена държавна форма - републиканска по форма и монархическа по съдържание
Преторианската гвардия се създава за защита на императора
Властта преминава към принцепса, който просто "предлага" решенията, които се взимат от Сената
След царуването на Септимий Север и неговите синове, в Империята започват размирици и краят на Pax Romana
Доминатът след 284 г. е свързан с реформата на Диоклециан и създаването на тетрархия
В граждански план има три категории лица: римскиграждани, перегрини и роби
Старото квиритско право започва да се смекчава, създава се нова правна система iusgentium
Преторите създават ново право, което приспособява законите към изискванията на новото време
Създаването на IUS GENTIUM се свързва с дейността на перегринскитепретори
От ІІІ в. насетне можем да говорим за посткласическо или вулгаризирано римско право
Причината за вулгаризацията на правото следва да се търси в опростяванетонастоково-паричнитеотношения и в откъсването от идеята на Рим
Източници на римско право:
Обичаите
Народните събрания
Едикти на магистратите
Сенатусконсулти
Императорскиконституции
Римски граждански процес:
Легисакционен процес
Формуларен процес
Литис контестацията
Служебен /когнитивен/ процес:
Появява се по време на принципата и е дело на императорите
Премахва двуинстанционността
Въвежда инстанционност и възможност за обжалване
Делото се гледа от един, т.е. тук изчезват частноправните елементи в процеса - той е изцяло публичен
Властта на владетелите в древността е обожествявана
През средновековието се възприема една по-различна концепция за властта
Властта може да е законна или не, определя се от три признака: начин на придобиване на властта, начин на упражняване на властта, морално благородство на владетеля
Придобиването на властта може да стане чрез законно наследяване или чрез узурпация
Начинът на упражняване на властта е критерий за определяне на законността на владетеля
Благородството на владетеля се определя от критерии, свързани с морала
Св. Тома Аквински развива горните изисквания в "доктрината на двата меча" и булата "Unam Sanctum" от 1302 г. на Бонифаций 8